⎸ Дифракция на процеп
Вълна преминава през единичен процеп: симулация на полето и екрана, сравнение със sinc², фотони един по един и калкулатор на минимумите.
Ширина на процепа a40 px
Дължина на вълната λ12 px
Изглед:
Режим:
Примери:
Какво показва екранът
—
Ъгъл на първия минимум θ₁
—
Ширина на централния максимум ≈ 2λL/a
—
Минимуми на екрана
—
Режим на дифракция
—
Фотони на екрана
Минимуми: a·sin θ = m·λ, m = ±1, ±2, …
Интензитет: I(θ) = I₀ · sinc²(π a sin θ / λ)
Ширина на централния максимум: ≈ 2·λ·L / a
Интензитет: I(θ) = I₀ · sinc²(π a sin θ / λ)
Ширина на централния максимум: ≈ 2·λ·L / a
- Изглед «Лъчи» е опростена геометрична схема: източник, лъчи през процепа и ветрило от лъчи до екрана. Това е илюстрация, а не траектории на частици. Изглед «Вълново поле» показва реалната сума на вълните: процепът е разделен на десетки точкови източници по принципа на Хюйгенс.
- Стеснявайте процепа: централното петно на екрана се разширява. Когато a ≤ λ, вълната се разпростира като полукръг и минимуми изобщо няма.
- Вдясно са екранът и графиката на I(y). Плътната линия е изчисление за екран на крайно разстояние, жълтият пунктир е идеалната крива sinc² за далечната зона. Колкото по-широк е процепът, толкова повече се различават (близка зона).
- В режим «Фотони един по един» всяка частица попада на екрана случайно, а централният и страничните максимуми се проявяват едва след много попадения.
- Цветът съответства на дължината на вълната, пикселите в симулацията са условни (λ от 8 до 30 px ≈ 400–700 nm).
Въведете реални параметри: дължина на вълната, ширина на процепа и разстояние до екрана. Ще получите положението на минимумите, ширината на централното петно и числото на Френел.
Дължина на вълната λ, nm
Ширина на процепа a, мм
Разстояние до екрана L, м
Ред на минимума m
Примери:
—
Ъгъл θm на m-тия минимум, °
—
Положение на m-тия минимум от центъра, мм
—
Ширина на централния максимум, мм
—
Първи страничен максимум от центъра, мм
—
Най-голям ред на минимума m
—
Число на Френел NF = (a/2)² / λL
Минимум m: sin θm = m·λ / a, ym = L · tan θm
Първи страничен максимум: sin θ ≈ 1,43·λ / a, интензитет ≈ 4,7 % от централния
Далечна зона (Фраунхофер): NF ≪ 1
Първи страничен максимум: sin θ ≈ 1,43·λ / a, интензитет ≈ 4,7 % от централния
Далечна зона (Фраунхофер): NF ≪ 1
Ширина на процепа и картина на екрана (λ = 650 nm, L = 2 м)
| a, мм | θ₁, ° | Ширина на центр. максимум, мм | Коментар |
|---|---|---|---|
| 0.02 | 1.86 | 130.07 | Много тесен процеп: картината е разтеглена на десетки сантиметри |
| 0.05 | 0.74 | 52 | Типичен процеп за лабораторно упражнение |
| 0.1 | 0.37 | 26 | Добре се виждат 3–5 странични максимума |
| 0.2 | 0.19 | 13 | Централното петно се свива |
| 0.5 | 0.07 | 5.2 | Дифракцията едва се забелязва |
| 1 | 0.04 | 2.6 | Почти геометрична сянка |
Дифракция на единичен процеп онлайн: симулация и калкулатор
Безплатен интерактивен инструмент, който показва как вълната се разпростира зад тесен процеп. Променяйте ширината на процепа и дължината на вълната и гледайте вълновото поле зад преградата, картината на екрана и графиката на интензитета със сравнение с идеалната крива sinc². Режимът «Фотони един по един» възпроизвежда изграждането на картината от отделни попадения. Калкулаторът изчислява минимумите, ширината на централното петно и числото на Френел за реални лазери.
Ключови понятия
Дифракция
Огъване на вълната около препятствия и разпростиране зад отвори. Забележима е, когато размерът на отвора е сравним с дължината на вълната или по-малък от нея.
a ≈ λ → вълната се разпростира като полукръг
Минимуми на интензитета
Посоки, в които вторичните вълни от различни части на процепа взаимно се гасят. Централният максимум е два пъти по-широк от страничните.
a·sin θ = m·λ
Число на Френел
Показва дали екранът е в далечната зона. При NF ≪ 1 важи простата картина на Фраунхофер, при NF ≳ 1 — близката зона на Френел с друга форма.
NF = (a/2)² / λL
Къде се прилага
- Лабораторни упражнения по вълнова оптика: измерване на ширина на процеп или на дължина на вълна
- Разделителна способност на телескопи, микроскопи и фотоапарати (дифракционна граница)
- Измерване на дебелината на косъм или нишка по дифракционната картина
- Акустика: защо звукът се чува зад ъгъла на сграда
- Рентгенова и електронна дифракция върху кристали
- Изчисляване на антени и радиотелескопи
Как се използва
- Движете плъзгача за ширината на процепа a: централният максимум на екрана се разширява или стеснява
- Променяйте дължината на вълната λ: цветът и ширината на картината се променят заедно
- Намерете режима a ≈ λ, при който няма минимуми и вълната се разпростира като полукръг
- Сравнете изчислението с пунктира sinc² на графиката
- Превключете на «Фотони един по един» и наблюдавайте как картината се проявява от точки
- В раздела «Калкулатор» въведете свои λ, a и L
Често задавани въпроси
Какво е дифракция на единичен процеп?
Това е разпростиране на вълна зад тесен отвор: вместо прав лъч вълната се разлива встрани, а на екрана се виждат широк централен максимум и по-слаби странични максимуми, разделени от тъмни минимуми. Колкото по-тесен е процепът спрямо дължината на вълната, толкова по-забележима е дифракцията.
Защо на екрана се появяват тъмни ивици?
Според принципа на Хюйгенс всяка точка на процепа излъчва вторична вълна. Под ъгъл θ, при който sin θ = mλ/a (m = 1, 2, 3…), процепът може да се раздели на двойки точки, чиито вълни взаимно се гасят. В тези посоки възникват минимуми на интензитета.
Защо по-тесният процеп дава по-широка картина?
Ъгълът на първия минимум се определя от съотношението sin θ₁ = λ/a, затова колкото по-малка е ширината на процепа a, толкова по-голям е ъгълът и толкова по-широк е централният максимум. Ширината на централното петно на екран на разстояние L е приблизително 2λL/a.
С какво дифракцията на единичен процеп се различава от опита на Юнг?
В опита на Юнг два процепа дават гъсти интерферентни ивици, а дифракцията на всеки процеп задава тяхната обвиваща: I = I₀ · cos²(πd sin θ/λ) · sinc²(πa sin θ/λ). Единичният процеп дава само обвиващата, без дребните ивици.
Защо звукът заобикаля ъглите, а светлината — не?
Дифракцията е забележима, когато ширината на отвора или препятствието е сравнима с дължината на вълната или по-малка от нея. Дължината на звуковата вълна във въздуха е от сантиметри до метри, т.е. сравнима с врата, затова звукът лесно се чува зад ъгъла. Дължината на вълната на видимата светлина е под микрометър, затова при обикновени предмети дифракцията е незабележима.